| Бичуването на Христос (Караваджо) | |
|---|---|
 |
|
| Микеланджело да Караваджо | |
| Година | 1607 – 1608 г. |
| Техника | маслени бои върху платно |
| Размери | 286 × 213 cm |
| Изложена | Музей Каподимонте, Неапол, Италия |
| Бичуването на Христос (Караваджо) в Общомедия | |
„Бичуването на Христос“ (на италиански: Flagellazione di Cristo (Caravaggio) е картина, рисувана между 1607 и 1608 г. от италианския художник Микеланджело да Караваджо, използвана техника маслени бои върху платно (286 x 213 см), изложена в зала 78 на Музей Каподимонте, Неапол.
История[редактиране | редактиране на кода]
Картината е рисувана по поръчка на семейство Де Франкис за семейния параклис в църквата „Сан Доменико Маджоре“, Неапол, където многократно е сменяла мястото си, преди да бъде съхранена в Музей Каподимонте, Неапол.
От пет или шест творби, рисувани от художника в края на неаполитанския му престой, това е най-голямото по размери платно.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
От намерени документи става ясно, че картината е поръчана през пролетта на 1607 г. Някои учени смятат, че същата е рисувана по време на първия престой на Микеланджело да Караваджо в Неапол 1606 – юни 1607, преди да замине за Малта. Имайки предвид голямата прилика между мъчителя в дясно и един от гробарите изобразен от Микеланджело да Караваджо в картината Погребението на света Лучия, рисувана в Сиракуза през 1608 г., други учени са на мнение, че Караваджо е работил върху творбата си по време на втория си престой в Неапол 1609 – 1610 г. При реставрация през 1999 г., след рентгеново изследване на платното е открита, малко под десния мъчител, нарисувана мъжка глава гледаща към Христос, което води учените до извода, че картината е рисувана на два етапа.
От картина, рисувана от Себастиано дел Пьомбо за църквата „Сан Пиетро а Монторио“ в Рим, Микеланджело да Караваджо заимства темата, която е по-конвенционална и не в разрез с каноните на религиозната живопис. На тъмен фон художникът представя действие, развиващо се при колона, към която трима главорези завързват Христос. Върху главата на мъченика се вижда трънен венец и само препасаната бяла кърпа прикрива голотата на тялото, върху което пада силна светлина. Мъчителите остават почти в сянка с напрегнати мускули и изкривени от ярост лица. Това е нестандартно представяне на човешката реалност, нов начин на рисуване, блокиране на платното между контрасти на остри, пронизващи светлини и сенки, движещи се тела, уловени в момента на най-високото и шокиращо напрежение не само физическо, но преди всичко психическо, емоционално, сантиментално. Телата излизат от сенките и физическите особености се определят от почти заслепяващата светлина, подчертавайки драмата на събитието, което картината разказва.
Влиянието на Микеланджело да Караваджо сред неаполитанските художници караваджисти Андреа Вакаро, Батистело Карачоло и Лука Джордано, може да се види в рисуваните от тях картини със същата тема.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Marta Ragozzino, Caravaggio, Firenze, Giunti, 1997 ISBN 8809212177
- Lorenza Mochi Onori, Flagellazione di Cristo (scheda), in Claudio Strinati (a cura di), Caravaggio (Catalogo della Mostra tenuta a Roma nel 2010), Milano, Skira, 2010, pp. 194-199, ISBN 978-88-572-0601-1.
- Rossella Vodret (a cura di), Dentro Caravaggio (catalogo della Mostra tenuta a Milano nel 2017-2018), Milano, Skira, 2017, pp. 166-168, ISBN 978-88-572-3607-0.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Flagellazione di Cristo (Caravaggio)“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |